Ptsd Songtext
von BM

Знаеш къде съм, в квартала – качулки, предмети, бандити, бутилки и така
Тя ни посещава, ′шото тука е така и кой съм аз да ѝ откажа да се бута, е така
Ка'ах ѝ: "Дотука сме" така, не отговарям на въпросите ѝ, ′шото всяка клюка е така
Пра'и се на глуха е така, всяка тъпа кука е така, SKI, тука е така

Музика за нейните уши, токсичен – визитката ми
SKI, Big Ben Ten на китката ми, all black TN, blend-ва снимката ми (ah)
Питам: "Къв е beef-а, нали?", те докараха коли, ние докарахме им PTSD
Лигата е висша, нали, толко хиляди адреси, че остайх тоя GPS крив

Питам: "Къв е филма, нали?", тя е стилна, нали? Независима и силна, нали?
Номера ѝ вече блокиран дори, пак намира некъв начин номерата да върти
Тука титуляра се върти, начина да 'земе тея Dolce & Gabbana е тръби
Взира се във моите очи, докато лъже те във твоите очи, загубеняко, не съди

Пак оста′ам си любимата ѝ грешка, така надеждата кара я да бъде грешна
Така нарежда ми – каза ми, че не е лесна, така навежда се, кара ме да бъда грешката пак
Рап копелета ръчкате мечката пак, май къса ви е клечката, а?
′Шото теглихте с нас, грешно го сметнахте с нас, то е смешно за нас, не е нещо за нас


Идвам от нищото, пейките, постата, Младост, реката със семките
Визия от малък с големите, аванта не пусках, оттам са проблемите
В торбата главата, не питах цената каква е да бъда от смелите (ah, ей)
Платих я във пъти предаден и пак съм отгоре напук на проблемите (ей, ей)

Идвам от нищото, пейките, постата, Младост, реката със семките
Визия от малък с големите, аванта не пусках, оттам са проблемите
В торбата главата, не питах цената каква е да бъда от смелите
Платих я във пъти предаден и пак съм отгоре напук на проблемите

Имам PTSD (PTSD), на ръката – Rolex стои
Тик-так, имам братя (тик), ня'ам партии (так), от толко′ шпиони всеки знае в кой са картите (картите)
Прочетени са картите, на маса – комбина, плете ги зад храстите
Днес те обича (днес), утре те готви (утре), злослови, да паднеш подлага те (ей)

А как ги лекувам тия мърши (мърши), много време помнят и го носят със години
Ако се дърпат, се плаща цената, морала сериозно разклаща (а, не, бе)
Дърпаш живота – ше кашляш, стандарта на много до тебе ше плащаш
Всеки избор се плаща, да бъдеш човека, ня'а как да си шматка (ня′а как)

Идвам от нищото, пейките, постата, Младост, реката със семките
Визия от малък с големите, аванта не пусках, оттам са проблемите
В торбата главата, не питах цената каква е да бъда от смелите
Платих я във пъти предаден и пак съм отгоре напук на проблемите